Шотокан

Шотакан (Shotokan) е стил в карате с основател Гичин Фунакоши (Gichin Funakoshi, 1868-1957). Той е човекът, който "официално" пренася карате от Окинава в Япония, като прави първата демонстрация през 1922 в Токио. "Шото" е псевдонимът, с който Гичин Фунакоши подписва литуратурните си произведения. Шотокан се е наричала залата, която отваря врати през 1936, в която тренират неговите ученици. "Кан" означава клуб, група, дом или школа на японски

Произход

Фунакоши тренира и двата популярни на Окинава стила карате по това време: Шорей-рю (Shorei-ryu) и Шорин-рю (Shorin-ryu). Той комбинира и изменя в известна степен стиловете, като създава своя разработка, въпреки че никога не я наименува. Неговото карате отразява промените, направени в изкуството от един от учителите му - Анко Итосу (Anko Itosu). Фунакоши променя имената на някои от учебните формални серии - ката - ръководейки се от желанието да направи "чуждите" окинавски имена по-приемливи за японците.

Като всеки стил в карате и Шотокан има свои особености. Това, което прави Шотокан уникален сред другите стилове на карате са ниските стойки. При карате шотокан важен елемент е всяка стойка да бъде изпълнявана на ниско ниво. По такъв начин атакуващият или отбраняващият се има по-голяма устоичивост. Ниската стойка спомага за по-бързо предвижване по татамито, както и по-голямо затрудняване на противника.

Развитие

Шотокан е един от най-популярните стилове в карате, както в международен план, така и в България. И при него, както и при много други стилове, се оформят много подразделения и школи, които най-често се водят от личните ученици на Фунакоши. Някои от най-известните имена в света, свързани с Шотакан са: Масатоши Накаяма, Таиджи Касе, Хидетака Нишияма, Исао Обата, Сеичи Тагаки, Хироши Ногучи, Шигеру Егами, Геншин Хирониши, Цутому Ошима, Териюки Оказаки, Такаюки Миками, Хироказу Каназава, Кейносуке Еноеда, Тетсухико Асай.

През 1948 се основава Японската Карате Асоциация - ЯКА (Japan Karate Association - JKA). Карате си остава не особено популярно извън Япония до 1953, когато Хидетака Нишияма е поканен в една от американските военни бази да представи стила и изнася демонстрации и обучава военнослужещите. През 1956 той заедно с Масатоши Накаяма (който от 1958 е Главен инструктор на ЯКА) разработват програма за обучение на инструктори и първите двама, които завършват курса са Такаюки Миками и Хироказу Каназава. Трябва да се отбележи, че Японската Карате Асоциация има много подръжници сред политическият елит на Япония (нейни председатели са били министри) и през 1957 е официално призната от Министерството на образованието. Същата година се провежда и първият Общояпонски шампионат, спечелен от Каназава. През 1965 ЯКА изпраща няколко утвърдени инструктора зад граница, за популяризиране на карате: Хироказу Каназава (сега 9 дан, шеф-инструктор на SKI), Ютака Ягучи (Yutaka Yaguchi, сега 8 дан в ISKF), Кейносуке Еноеда (сега 8 дан KUGB), Хироши Шираи )Hiroshi Shirai, сега 8 дан ITKF) - по това време всички с 5 дан. През 1970 се провежда и първият Световен карате шампионат. След смъртта на Накаяма през 1987, ЯКА се разделя на две фракции, водени съответно от Тетсухико Асай и Мотокуни Сугиура (Motokuni Sugiura), което води до дългогодишни съдебни дела.