Киокушин

Киокушинкай (; Kyokushinkai) е името на стила карате, създаден от Масутацу Ояма (Masutatsu Oyama, 1923–1994), X дан. Името на стила идва от Kyoku (краен, пределен, върховен), Shin (истина) и Kai (организация).

Създаването

През 1954 Ояма започва да преподава на една поляна, станала и първото му импровизирано доджо. През 1956 първата истинска зала отваря в бивша балетна школа зад университета Рикйо (Rikkyo), на около 500 метра от сегашното Хомбу доджо (Главна квартира). Една година след това той има вече 700 ученика, независимо от трудността на тренировките и текучеството сред практикуващите. Много от трениращите други стилове идвали за да тренират фулконтактен спаринг. Ояма и неговите инструктори възприемат и изучават всяка нова техника, забелязана от тях като успешна на тези малки битки, и я вкарват в обучението - така стила се развива. В школата на Ояма се наблягало на свободното кумите сериозно, и те удряли и очаквали да бъдат ударени та тренировъчните сесии. Все още нямало забрана за ударите към главата, макар че те се нанасяли само с длан или с навита на юмрука кърпа. Хващането, хвърлянето и удари в слабините също не били нещо необичайно. Спарингът продължавал докато единият не признае поражението си. Нараняванията били ежедневни, нокаутите около 90%. Нямало официално облеклои всеки носел на тренировка каквото иска или има.

Днешната Главна квартира е официално отворена през юни 1964, когато се преима официално и името Киокушин, създадена е IKO (International Karate Organization) Kyokushinkaikan. Оттогава стилът се разпростира по целият свят, отварят се школи в 120 страни и регистрираните членове достигат внушителното число 12 000 000. Сред по-известните Yudansha или носители на черен пояс са Шон Конъри - почетен 1 дан, Долф Лундгрен - 3 дан и бивш шампион на Европа и Австралия в тежка категория. Почетен 8 дан е присъден и на Нелсън Мандела.

Развитието

През 1969 е проведено и първото First All Japan Karate Tournament с 48 участници. Първото Световно първенство е през 1975 - 128 участници от 36 страни. Първи Световен шампион е Katsuki Sato. През 1979 е Вторият Отворен Световен Шампионат, спечелен от Makoto Nakamura. Той печели и третото издание през 1983. Четвъртият Световен шампионат е през 1987 - участват 70 страни и 2 състезатели. Шампион е Акийоши Мацуи (Akiyoshi Matsui), който е на финал с Анди Хуг, първият неяпонец, участващ във финал по Киокушин за Световна титла (побеждава японеца Masuda и бразилеца Ademir da Costa). Хуг през 1988 след 2 продължения побеждава в Швейцария в International Super-Cup следващият Световен шампион - Мидори. Петият Световен шампионат е през 1991 - участват 110 страни и 250 състезатели. Кенджи Мидори (Kenji Midori) е победител.

Разделението

Първи от Ояма се отделя Тадаши Накамура (Tadashi Nakamura) през 1976 - създава World Seido Karate Organisation. Шигеру Ояма през 1981 основава World Oyama Karate. През 1991 Steve Arneil и създаденият от него през 1965 British Karate Kyokushinkai (ВКК) прекъсва членството си в IKO и слага началото на International Federation of Karate (IFK). Представител в България: Сенсей Никола Благоев, 3-ти Дан (София)

След смъррта си през 1994 Ояма остава организацията си в безпорядък и тя се разделя (по подобие на Шотокан) на 4 главни групи и десетки по-малки направления. ИКО-1 е с водач Akiyoshi Matsui. Той е и първият, който регистрира името Киокушин. 1995, 1999 и 2003 се провеждат следващите издания на Световният шампионат на ИКО-1, спечелени съответно от Kenji Yamaki, бразилеца Франциско Фило (Francisco Alves Filho) и Hitoshi Kiyama. Представители в България: Христо Трайков (Варна) и Емил Костов (Варна). ИКО-2 (World Karate Organization)с глава Yukio Nishida приема името Shinkyokushinkai. Но поради скандал той предава поста си на Kenji Sanpei и основава Seibukai. През 2000 лидерството е поето от Yasuhiro Shichinohe, а от юни 2001 е преотстъпено на Kenji Midori. Shichinohe, Oishi и още няколко бранч шефа се отделят от ИКО-2 и основават Karate Union. Представители в България на WKO Shinkyokushinkai: Георги Попов (Пловдив) и Светлозар Велчев (София). ИКО-3 е под ръководството на Yoshikazu Matsushima, който веднага след смъртта на Ояма се отделя от Мацуи заедно с още 10 бранч шефа в Япония. ИКО-4 е ръководено от Toru Tezuka. Всяка от тези организации претендира да е единствената истинска организация, наследник на Киокушин духовно или финансово. Това води до много политически и икономически усложнения с неизбежните съдебни процеси. Все пак и трите групи, благодарение на тяхната пълна вярност към основателя на стила, запазват стандартите положени от Ояма.

Може би това разделение все пак ще е за добро. Всяка от тези групи продължава да преподава наученото от Ояма и на тях може би трябва да се гледа като на децата, напуснали дома на бащата и основали собствени фамилии. Някои от тези групи са останали верни на Киокушин принципите на Ояма, други обаче продължават развитието на техни собствени стилове на базата на киокушин (може би по подобие на самият Ояма).

Състезатели по Киокушинкай. са ставали шампиони по правилата на другите стилове карате и тайландски бокс, но нито един боец от друг стил не е успял да направи нещо запомнящо се по правилника на Киокушин карате.